Добавено |
Никога не отваряй вратата на хора, които я отварят и без твое разрешение.
Станислав Йежи Лец
Затвори някои врати днес. Не от гордост, неспособност или арогантност, а просто, защото те не водят на никъде.
Паулу Коелю
Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа...
Иля Велчев
Животът е във всеки случай врата, път, пътека към рая - и защо да не живееш за забавление, наслада и любов или за момиче край камината, защо да не си преследваш желанията и смеха...
Джак Керуак
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред!
Елиф Шафак
Първо бъди като невинна девица - и противникът ще ти отвори вратите си. После бъди като отскубнал се заек - и противникът няма да успее да приложи защитни мерки.
Сун Дзъ
Никой не може да мине през вратата, която е определена само за теб! Въпросът е обаче дали ти ще дръзнеш да преминеш през нея, след като си я открил..!?
Джеймс Соул
Притча "Кученца за продан"
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: "Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
- По колко продавате кученцата? - попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента - казало то. - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
Дан Кларк
Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича.
Е. Л. Джеймс
Не губи време удряйки по стената, надявайки се да се превърне във врата.
Коко Шанел