 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Ветровете сменят пътепоказателите.
Станислав Йежи Лец
Сурова и безкомпромисна истина е, че в нашата материалистична епоха, ако човек не разполага с достатъчно пари, може да бъде издухан като песъчинка при всеки повей на вятъра.
Наполеон Хил
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри - и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.
Ал Пачино
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Добрите хора страдат безнадеждно.
С очи открити ходят по земята,
прощават в любовта, обичат нежно
конете, вятъра, дъжда, децата.
Добрите хора красота жадуват.
От малкото доволни, с чест живеят.
Подаръци с последен лев купуват,
със жест да ги поднасят не умеят.
Добрите хора винаги ги мамят.
Утеха в добрината си намират.
Когато на света ги вече няма,
тогава ги и жалят, и разбират.
Иван Тренев
|
31
|
Споделяне
|
Добавено |
Кого да слушаш? Лесно е да се дават съвети отстрани. Мястото на водача е най-открито и най-ветровито. Какви не ветрове те брулят от всички посоки. Ако се поддадеш на всеки вятър, трябва непрестанно да се въртиш. И вместо да показваш пътя, ще станеш ветропоказател. Не! Себе си трябва да слушаш.
Блага Димитрова
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
След 20 години ще сте по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова отплавайте от сигурното пристанище. Уловете ветровете в платната си. Търсете. Откривайте. Мечтайте.
Марк Твен
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато задухат ветровете на промяната, някои изграждат стени, други строят вятърни мелници.
Китайска поговорка
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Казваш, че обичаш дъжда, но отваряш чадър когато завали.
Казваш, че обичаш слънцето, но се криеш на сянка когато изгрее.
Казваш, че обичаш вятъра, но затваряш прозорците когато духа.
Именно затова ме е страх когато казваш, че също ме обичаш...
Уилям Шекспир
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник - и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
Ерих Мария Ремарк
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |