 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма.
Луций Аней Сенека
Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!
Джериес Авад
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Никой не може да отнеме любовта, която си получил във всеки един от тези моменти, защото тя те движи. Като че ли се превръщаш във вятър, който препуска през тъмните дупки на чуждите безлюбовия, минаваш леко покрай тях и не разбираш. Не разбираш, защото си разпознавал любовта и си повярвал, че тя не само съществува, но самият ти се чувстваш намерен, дори само когато си спомниш за нея.
Радослав Гизгинджиев
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Нито огънят, нито вятъра, раждането или смъртта, са в състояние да изтрият нашите добри дела.
Източна поговорка
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Липсва ми
Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.
Мира Дойчинова
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Погледът му се зарея над лагера. Слънцето нажежаваше праха, вятърът го вдигаше и завърташе. Вихрушките му напомняха за нея. Извърна очи на изток, към буреносния хоризонт. Но тя бе и част от небето. Вятърът се усили и огъна върховете на кокосовите палми. Но тя бе част от и от вятъра, и от палмите, и от далечните облаци... "Без жена мъжът е просто една нелепа шега." - безпомощно си мислеше Питър Марлоу и сърцето му кървеше под палещото слънце.
"Цар Плъх", Джеймс Клавел
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!
Христо Ботев
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за своето минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Силвия Кацарова
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |