 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Жените са ужасно ядосани, когато са последвани от тези, които не са приятни за тях, но те са още по-яростни, когато тези, които са им на сърце, не им обръщат внимание.
Реймънд Фийст
Толкова е лесно да обвинявате всички, които са наблизо, ако човекът, на когото сте наистина ядосан, просто не е наблизо.
Айлин Гоудж
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Опитвай с всички сили да бъдеш напълно жив. И когато се смееш, смей се като луд, и когато се ядосаш, бъди истински ядосан. Опитай се да бъдеш жив. Ще бъдеш мъртъв много скоро.
Уилям Сароян
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако си ядосан, не навлизай в психологията на своята жена; защото ще кажеш твърде много верни неща.
Жан Ростан
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато сте ядосани, бройте до 4.
Когато сте много ядосани теглете наум една майна.
Марк Твен
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта - сляпа, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която всъщност виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Мечтите си бяха само мои, не се отчитам за тях пред никого, те са мое убежище, когато съм ядосана и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна.
Мери Шели
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |