 23
|
 Споделяне
|
Добавено |
Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа...
Иля Велчев
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта - сляпа, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която всъщност виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
КРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ
Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла...
И свети само моята цигара...
Къде си в бурята? С кого?... Не знам!
...О, нека и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам.
Дамян Дамянов
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.
Стивън Кинг
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Всичко, което е в съгласие със собствените ни желания, изглежда правилно. Всичко, което не е, ни хвърля в ярост.
Андре Мороа
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |