 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Йон Калман Стефансон - Цитати
В тази категория има 138 цитата, подредени в 14 страници.
По-лесно е да си щастлив, ако живееш край морето.
Йон Калман Стефансон
Живот, какво си ти? Може би отговорът се крие в кухината на въпроса, на удивлението, което крие. Избледнява ли жизнената яснота и се превръща в тъмнина веднага щом спрем да се удивляваме, да се питаме и да разглеждаме живота като баналност?
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...Бард мисли за тъмна коса, за топъл смях, за големи очи, по-сини от небето в безоблачна юнска нощ.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Този, който умира, веднага се променя в миналото. Всичко, свързано с този човек, се превръща в спомен, който се борехме да запазим, и е предателство да забравим за него. Но все пак забравяш.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Каква друга полза има поезията, освен ако няма силата да промени съдбата?
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Каква полза има интелигентността, ако не е придружена от разбиране?
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
При спомена за него краката му се подкосяват; приятелите от детството са незаменими, и затова си налага да изпие бирата. Често приятелите от детството оставят усещане за безоблачно бебе, светлина и невинност. Бриньолв въздъхва, заради спомените и изпитата бира. Подпира се на ограда пред една малка дървена къща със заслон, който може да е какво ли не – склад, гараж, работилница; той познава хората, които живеят в нея, рибар на един от корабите и жена му; те имат пет деца и непрекъснато се карат и ругаят, никой не разбира какво ги задържа заедно; сигурно никога няма да проумеем какво вещество споява две различни същества за цял живот така силно, че дори омразата не може да ги раздели.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |