 12
|
 Споделяне
|
Добавено |
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница, но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото, но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала, гледала, но накрая не издържала и го попитала:
- Какво ровиш там стар глупако! - троснала се бабата.
- Слава Богу, намерих го - ухилил се дядото.
- Какво си намерил?
- Твоят глас! - казал мило дядото...
Антъни де Мело
Липсва ми
Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.
Мира Дойчинова
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
ЩО Е ЛЮБОВ
Любов е да помогнеш.Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,
На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,
На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,
На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта...
Любов е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал.
Надежда Захариева
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
След колко време човек забравя миризмата на този, който е обичал? И кога на свой ред престава да обича?
Анна Гавалда
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Добрият брак е този, в който съпрузите през деня забравят, че са любовници, а през нощта - че са съпрузи.
Жан Ростан
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Хей, момче, защо избяга така? Защо не погледна в моите очи? Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб. Щях да отдам душата си, сърцето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм. Но ти не пожела, позорно избяга и забрави, че за теб само аз съм любовта. Една единствена съм на света и нямам равна в любовта. Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги, кажи? Не, аз зная не си, ясен си ми ти. Зная какво мислиш, зная какво очакваш. Хей момче, един за друг сме разбери, нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги. От деня, в който на този свят се появих, от тогава съдбите ни са слени в една. Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена. Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба. Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш. Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш, че си Бог. Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо, с годините обаче и любовта расте. Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях. Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа. Аз чакам те сега, силна като скала, чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш: "Ти си любовта"!
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
Чарлз Буковски
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Чух и забравих. Видях и запомних. Само преживените болка и страдание могат да бъдат разбрани.
Конфуций
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |