 33
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за един Дзен-монах
Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
Ще ти отмъстя по най - жестокия начин, който можеш да си представиш. Ще забравя.
Джон Стайнбек
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
Георг Хегел
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Не я бе виждал отдавна, а не можеше да я забрави... Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от нея и той не можеше да я прогони от там... Едно кътче, но то владееше цялото му същество...
Димитър Талев
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
И нека не забравяме, че се случват и неочаквани неща, неочаквани хора се появяват в живота ни, и че не всички мечти са непременно разбити.
Ъруин Шоу
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато бях на твоите години, си въобразявах, че като стана на тази възраст, ще съм открил смисъла на живота. Не съм по-близо до това, отколкото бях тогава. О... разбрах в какво не е. Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола, може би поместват снимката ти във "Форбс" и си мислиш, че всичко си разбрал. И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише: "О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо. И онези, които обичаш на тази земя... са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най-добре ги обичай, докато можеш".
Джоузеф Файндър
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки знае, че мъжете и жените понякога мислят различно, но най-голямата разлика е следната: Мъжете забравят, но никога не прощават; жените прощават, но никога не забравят.
Робърт Джордан
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът Кучи син може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си.
"Зимата на нашето недоволство", Джон Стайнбек
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Разкажи ми и аз ще забравя, покажи ми и няма да запомня, накарай ме да участвам и аз ще разбера.
Индианска поговорка
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
И все съм се чудил, какво нещо е туй човешката памет. Искаш да забравиш нещо лошо, да изчистиш душата си, а паметта го пази цял живот. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. От нея иде всичкото.
Ивайло Петров
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |