 21
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
Никога нямаше да бъдем сродни души. Ние бяхме две лодки, срещнали се посред океана, всяка от които бе сменила за известно време курса си, за да поплуваме заедно в една посока сред пустото море. Бяхме различни лодки, които плуваха към различни пристанища и знаехме това.
Ричард Бах
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Петър Дънов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми. Теб чаках, Врабчо. Аз протегнах ръце към лицето му, а той ме прегърна и ме вдигна от пода. Притиснах устни в неговите и той ме целуна с емоцията на всички думи, които току-що бе изрекъл. В този момент разбрах защо си е направил татуировката, защо е избрал мен, защо съм различна. Не просто аз, не просто той - изключително бе това, което представлявахме заедно.
Джейми Макгуайър
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, понякога да оставяш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях. Също като с лодките. Поддържаш мотора включен, за да я насочваш по течението. И когато чуеш шума на водопада все по-близо, разтребваш в лодката, слагаш си най-хубавата шапка и вратовръзка и си пушиш пурата чак до мига, когато пропадаш. И това е истинска победа. Не се опитвай да спориш с бездната.
Рей Бредбъри
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Мечта, която бленуваш е само мечта. Мечта, която бленувате заедно е реалност...
Джон Ленън
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се замислиш, всъщност е огромно, безкрайно... То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.
Ерих Мария Ремарк
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз имам врагове и искам те да си останат такива. Те никога не могат да бъдат лоялни приятели никому и в нищо. Аз насочвам ударите си срещу тях при всеки удобен случай. По-добре е да изгубиш битка заедно с верен приятел, отколкото да я спечелиш с враг.
Джордж Патън
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.
Захари Карабашлиев
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Никълъс Спаркс
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |