 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Коя е най-голямата лъжа на света? - попита учудено момчето.
- Ето коя е:
- В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.
Паулу Коелю
Да позволиш на някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхна и никой не може да застане между тях - нито времето, нито разстоянието, нито религията.
"Пчелата", Оура Лов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Идва един момент, в който човек просто загубва желание.
Тогава вече няма никакво значение какво мисли...
Стивън Кинг
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората.
Ошо
|
77
|
Споделяне
|
Добавено |
Да ревнуваш - означава да се страхуваш да загубиш някого, когото ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш - не си е заслужавало труда да запазиш.
Амброуз Биърс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше прав - най-доброто средство да загубиш някоя жена, е да и предложиш живот, какъвто можеш да и предложиш само за няколко дни. Тя ще се опита да го постигне отново - с друг мъж, който ще може да и го даде завинаги.
Ерих Мария Ремарк
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за баща и син
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад
|
28
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за времето и живота
Представи си, че си спечелил следната игра: Всяка сутрин в банковата ти сметка влизат $86 400. Както при всяка игра, обаче, и в тази има някои правила.
Първото е, че парите, които не успееш да изхарчиш до края на деня, ти се отнемат безвъзвратно. Не можеш просто да прехвърлиш парите в друга сметка. Можеш само да ги похарчиш. Всяка сутрин още със събуждането си получаваш нови $86 400 в банковата си сметка за този ден.
Второто правило гласи, че банката може да прекрати играта без предупреждение. Всеки ден, във всеки един момент, играта може да бъде прекратена окончателно. Сметката ти се закрива и няма да получиш нова.
Какво би направил? Би си купил всичко, което искаш, нали? Не само за себе си, но и за всички, които обичаш, нали? Дори и за хората, които не познаваш, защото едва ли би могъл да изхарчиш всичките тези пари само за себе си, нали? Би се постарал да похарчиш и последния цент, без остатък, нали?
Всъщност, тази игра е РЕАЛНОСТ!!!
Всички ние притежаваме една такава магическа банкова сметка. Просто някак си не я виждаме. И тази банкова сметка е ВРЕМЕТО.
Всяка сутрин получаваш 86 400 секунди като дар от живота, а когато заспиш, останалото време не ти се връща обратно. Това, което не си преживял през този ден, е безвъзвратно загубено. Вчера е отлетяло завинаги. Всяка сутрин банковата ти сметка е презаредена, но въпреки това банката може да закрие тази сметка по всяко време.
БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Е, какво ще НАПРАВИШ със своите 86 400 секунди? Нима те не струват много повече от същия брой долари?
Помисли върху това, и никога не забравяй следното:
Наслаждавай се на всяка секунда от живота си, защото времето препуска и те отминава много по-бързо, отколкото си мислиш. Така че се грижи за себе си и се радвай на живота.
Хорхе Букай
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали. Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение.
Мерил Стрийп
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
Трябваше да остарея, момчето ми, за да науча какво е щастие.
Щастието, в крайна сметка, е в две женски ръце. Тия, които ще те прегръщат, които ще те държaт, ще те приспиват, ще ти готвят, ще те милват, и накрая, когато му дойде времето, ще ти затворят очите. Многото ръце те объркват. Загубено време. Само две са ти нужни. Ще видиш и ще разбереш, когато остарееш и ти...
Танасис Вегос
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |