 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща - здрач над Залива... в тази кристално ясна вечер залязващото слънце бавно потъваше и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци... В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета... Природата в най-красивия и вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата и красота.
Е. Л. Джеймс
- На жените, които обичах подарявах залез...
- Защо не изгрев?! Символично е, начало... Начало на нов ден.
- Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да и подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.
Мария Лалева
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева
|
25
|
Споделяне
|
Добавено |
И всичко това се случи между изгрева и залеза на същото това слънце!
Паулу Коелю
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Не бремето на днешния ден подлудява хората, а съжалението за вчерашния и страхът от утрешния. Затова престанете да крачите нервно по коридорите и да броите километрите. Вместо това - изкачвайте повече планини, яжте повече сладолед, ходете по - често боси, преплувайте повече реки, любувайте се на повече слънчеви залези, плачете по-малко. Животът трябва да бъде живян в движение.
Гарата ще дойде достатъчно бързо...
Робърт Хастингс
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Април
Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...
В ръцете ти - събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
до края, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.
Мира Дойчинова
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса! Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого..., или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!...
Паулу Коелю
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ще трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и на прохладните ветрове, не е пропилян.
Никълъс Спаркс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Тъкмо с това трябва да се справим ние - каза Рени - С нещастното простолюдие. Какво искат те, Картър? Искат храна, Опра Уинфри, кънтри музика и топло легло, в което след залез слънце да чукат грозотиите си. За да могат да направят деца, приличащи на самите тях...
Стивън Кинг
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
В света има излишък от красота, достатъчно е да погледнете залеза на слънцето.
Михайло Пантич
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |