 21
|
 Споделяне
|
Добавено |
Притча за смачканата банкнота
Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота. В зала с 200 души той попитал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце, – добре ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я намачкал силно.
– Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце. А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели получихме безценен урок. Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си, и за това продължават да са желани. Защото 20 долара, си остават 20 долара.
Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
Джериес Авад
Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Говори за щастие.
Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!
Дай отмора на изтерзания слух на Земята,
наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра.
На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.
Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.
Ела Уилър Уилкокс
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато бях на твоите години, си въобразявах, че като стана на тази възраст, ще съм открил смисъла на живота. Не съм по-близо до това, отколкото бях тогава. О... разбрах в какво не е. Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола, може би поместват снимката ти във "Форбс" и си мислиш, че всичко си разбрал. И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише: "О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо. И онези, които обичаш на тази земя... са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че, най-добре ги обичай, докато можеш".
Джоузеф Файндър
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Неписан закон е - лудата любов да свърши бързо. За да даде път на разумната, зряла и здраво стъпила на Земята, любов. За добро или лошо - втората е тази от която наистина се нуждаем. Но ах тази луда любов, друже - в сърцето ти винаги ще има следа от нея!
Чезаре Павезе
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Във Вселената е възможно примитивният живот да е много често срещан, докато интелигентният - твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.
Стивън Хокинг
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават всеки по своя път.
Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо - ала и с какво нетърпение! - да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне - и да остане, знам ли?
Дано всеки, който вярва дочака този час...
Винсент ван Гог
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Като камъни се трупаха на сърцето ми думи. Колко много искам, рекох си, да съм като реката, без памет. И как не искам да съм като земята, дето помни всичко.
Мирослав Пенков
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Вървят ли двама на дълъг път. И път да няма не ще се спрат. Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да си сама.
Мария Нейкова
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |