Добавено |
Цитати за жестокостта
В тази категория има 1067 цитата, подредени в 107 страници.
Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав... Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното...
Дамян Дамянов
Не позволявай на никой
мига ти щастлив да отнеме,
на войнствен да влезе в деня ти
и твоя слънчев мир да превземе...
Не позволявай на жестокия
в раните сол да ти сипва,
на безсърдечен в сърцето ти
твоя чувствен дар да съсипва...
Не позволявай на объркан човек
да обърква посоките в твоя живот,
на безпътника в пустинния пек
да ти надява от пясъчни сълзи хомот...
Не позволявай, не позволявай...!
Проверявай стрелките на твоето АЗ
и никога на тази земя не забравяй,
че в душата си имаш... компас...
Дейзи Патън
Жаждата за наслаждения те прави жесток.
Пиер Буаст
Алчността е майка на жестокостта.
Квинтилиан
Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват -
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!... Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов
Ако хората винаги бяха любезни и се подчиняваха на жестоките и несправедливите, злите щяха да дерибействат, никога нямаше да се страхуват и така никога нямаше да се променят, щяха да стават още по-лоши. Когато ни ударят без причина, трябва да ударим в отговор дори по-силно, сигурна съм, че трябва - много силно, за да научим човека, който е дръзнал да ни удари, никога да не го прави отново.
Шарлот Бронте
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума - той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
Симон дьо Бовоар
Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.
Клод Адриан Хелвеций