Цитати за зимата

В тази категория има 267 цитата, подредени в 27 страници.

Разбира се, че ще те нараня. Разбира се, че и ти ще ме раняваш. Ще се раняваме взаимно, разбира се. Но това е условието на нашето битие - за да искаш пролет, трябва да приемеш и риска за зима.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Винаги се появява момент, в който пътят се раздвоява. Всеки поема в различна посока, мислейки, че в крайна сметка пътищата им ще се съберат... А от твоя път другият човек всеки път ти изглежда все по-малък. "Няма нищо, създадени сме един за друг... Накрая той ще е там"... Но накрая се случва само едно-идва зимата. И изведнъж си даваш сметка, че всичко е приключило... Наистина! И точно тогава се опитваш да си спомниш в кой момент е започнало всичко... И откриваш, че всичко е започнало много по-рано, отколкото си си мислел. Много по-рано... И е точно тогава, точно в този момент, в който си даваш сметка, че нещата се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да чувстваш същото. Никога вече няма да имаш усещането, че си на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО!
"Три метра над небето"

Мухата оправдава своя зимен сън с това, че и мечките също спят през зимата.
Емил Кротки

Има такава любов, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да и се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и ЛЮБОВ като есента - объркваща с променливи настроения. Има и ЛЮБОВ като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан. Има и други видове любов. Има любов като река - бистра до дъно. любов като слънцето - силно изгаряща и заслепителна. Има и любов като звездите - с хиляди малки спомени и сбъднати мечти. Няма значение каква е любовта, щом е истинска. Няма значение колко ще продължи, щом те прави щастлив. Обичай, просто обичай!
Александър Глог

На мързеливия все зимата му се копа царевица, а пък лятото му се рине сняг.
Българска поговорка

Смехът е слънце - прогонва зимата от лицето на хората.
Виктор Юго

В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.
"Чужденецът", Албер Камю