Цитати за златото

В тази категория има 247 цитата, подредени в 25 страници.

Златният век все още не е приключил: Неволно в нашите дни в гърдите на човек при погледа на златото спира дъха.
Пиер дьо Ронсар

Златото и среброто са преобладаващата валута от 4500 години, но те се превръщат в пари в Лидия, около 680 г. пр.н.е. Когато са сечени в монети с еднакво тегло, за да се направи търговията по-лесна и гладка. Но когато монетите се появяват за първи път в Атина, те наистина процъфтяват.
Майкъл Малоуни

По ирония на съдбата решенията не са трудни за измисляне. Тези решения включват разбиване на големи банки на единици, които не са твърде големи, за да се провалят; връщане към система от регионални фондови борси, за да се осигури съкращаване; и повторно въвеждане на злато във паричната система, тъй като златото не може да бъде унищожено с цифрова светкавица.
Джеймс Рикардс

Погледнах ръцете си, за да видя дали съм същият човек сега, когато бях свободен. Имаше такава слава над всичко; слънцето дойде като злато през дърветата и по полетата, и аз се чувствах като на небето.
Хариет Тъбман

Цивилизованите страни обикновено приемат злато или сребро или и двете като пари.
Алфред Маршал

Виждах ги най-ясно в най-топлите дни, дни, когато слънцето грееше високо в небето, оцветявайки всичко в богато злато и кехлибар, докато дългите сенки играеха лениви игри на криеница сред дърветата и папратите. дивите цветя, които украсяваха брега на реката, моите приказни приятели ставаха все по-изобилни с течение на лятото, умножавайки се на брой и укрепвайки цвета си, бледожълтото и зеленото се превръщаха в лилави и розови.
Хейзъл Гейнър

-Най-добра подкрепа- чувството за хумор. Това си струва теглото в злато.
Чарлс Мартин

Златото е само метал, диамантите - хладни камъни, лимузината - само автомобил, не се преструвайте, почувствайте настоящето...
Шарлиз Терон

По-добре знания, отколкото да взема злато, защото мъдростта е по-добре от перли и никое желание не може да се сравни с нея.
Цар Соломон – Притчи

Както и всички останали стоки, златото имат присъща им стойност, която не се явява произволна, а зависи от тяхната рядкост, количеството труд, изразходено за добива, и стойността на капитала, приложено в рудниците за добива.
Давид Рикардо